Зелената жаба

Преди много време зелената жаба живеел с майка си в едно малко езерце. Зелената жаба никога не слушал майка си и правел точно обратното на това, което тя му казвала. Ако майка му му кажела да си играе на поляната - той отивал да си играе в реката, ако му кажела да върви напред - той вървял назад и т.н.
Майката жаба много се притеснявала за сина си и се чудела, как да го накара да я слуша.
И така, минали години, тя все го мъмрела, но без успех.
Един ден майката жаба разбрала, че скоро ще умре и повикала сина си. Тя искала да бъде погребана в планината, но тъй като познавала нрава на сина си му казала:
- Синко, не ми остава много време. Когато умра, не ме погребвай в планината. Погреби ме до реката.
След четири дена майката жаба умряла. Синът й бил много тъжен и се чувствал виновен за ядовете, които създавал на майка си. Затова решил поне този път да я послуша и я погребал до реката.
Когато дошъл периода на дъждовете, реката придошла и заляла гроба на майката жаба. Синът й седял отстрани и плачел. Затова и, зелената жаба плаче винаги, когато вали.